История за периода 1990 – 2014
През 1990 г. на XІІ извънреден конгрес Съюзът е преименуван на СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ МУЗИКАЛНИ И ТАНЦОВИ ДЕЙЦИ. За председател и избран проф. Димитър Козев.
На XІІІ извънреден конгрес за председател е избран Веселин Байчев, а на XІV редовен конгрес – проф. Драгомир Ненов който е преизбран и на XV конгрес.
1999г. XVІ – извънреден конгрес на СБМТД избира за председател проф. Жени Захариева, която е преизбрана и на XVІІ, XVІІІ и XІX конгрес на съюза.
Съюзът на българските музикални и танцови дейци е наследник и продължител на демократичните професионални традиции в българската музикална култура. Днес той отстоява и защитава, творческите, професионалните и синдикалните права на своите членове на базата на своят богат опит и традиции.
История за периода 1960 – 1990
През 1965 г. творческият дом на музиканта е базата, която подготвя създаването на творческо-професионален съюз на музикланите дейци в България. На 06 и 07 юли 1965 г. е свикан Учредителен конгрес на Съюза на музикалните дейци (СМД). За председател е избран проф. Димитър Русков, за заместник председатели Катя Попова и Богомил Стършенов, за секретар Сава Димитров. Съюзът обединява 6000 организирани български музиканти – представители на различни жанрове.
Създават се 9 творчески съюза секции, ръководени от членове на Президиума.
На следващата (1966 г.) започва да излиза ведомствен бюлетин на (СМД) „Музикални хоризонти” и библиотека „В помощ на музиканта„, с редактор и основател Слав Кожужров.
На VІІ конгрес на Съюза на музикалните дейци се отчита дейността на петгодишния мандат на първото ръководство и се избира нов Централен комитет с председател проф. Александър Нейнски и главен секретар Сава Димитров. На VІІІ и IX конгрес проф. Александър Нейнски е преизбран като председател.
Февруари 1984 г. на X редовен конгрес на Съюза Музикалните Дейци в Бълария за председател е избран проф. Георги Робев.
История за периода 1930 – 1960
На 15 февруари 1934 г. се свиква извънреден възстановителен конгрес на СПМБ, който анализира и отчита изминаите години на застой и излиза с решения свързани с тежкото положение на музикантите поради масовата безработица.
Със започването на Втората Световна Война Съюзите не са в състояние да развиват организационна и творческа дейност.
На 04.07.1953 г.се свикваобединителен пленум на работниците по изкуствата, който решава през 1954г. да се сформира ОБЩ СЪЮЗ НА РАБОТНИЦИТЕ ПО ИЗКУСТВАТА – РАБИЗ.
История за периода 1901 – 1930
Учреден през 1901 г. в гр. София, като Първо сдружение на професионалните музиканти в България. Учредителното събрание през октомври, на което се избира първото настоятелство на т. нар. МУЗИКАЛНА СПОМАГАТЕЛНА ДРУЖБА е в състав: председател Никифор Кръстев, подпредседател Нено Парпулов, секретар Александър Яначков (по чиято инициатива се създава сдружението) и касиер Петър Джантов.
През 1902 г. то се преименува в ПЪРВА МУЗИКАЛНА СПОМАГАТЕЛНА ДРУЖБА „ЦАР ДАВИД„. В периода 1901 – 1903г. се поставя начало на организираното музикантско движение у нас с усилената дейност и инициатива на учителите по музика и на военните капелмайстори. То обхваща оркестантите от заведенията, организирани в ПЪРВА МУЗИКАЛНА СПОМАГАТЕЛНА ДРУЖБА „ЦАР ДАВИД”, а по–късно и учителите по музика и капелмайсторите от военните духови оркестри, членуващи в Български музикален съюз.
На проведения през 1904 г. ІІ музикален конгрес се учредява БЪЛГАРСКИ МУЗИКАЛЕН СЪЮЗ. Конгресът взема решение за издаване на печатен орган „Музикален вестник”. Новосъздаденият съюз се занимава както с проблемите на училищното музикално обучение и възпитание така и с въпросите на музикалната критика, с обединването на всички музикални дейци от страната. Образуват се музикални дружества из цялата страна.
Хиляда деветстотин и четвърта година, става рождена и за първото Българско Народно Частно Училище с директор Николай Николаев и преподаватели Петко Наумов, Хенрих Визнер,Катя Стоянова и Димитър Попиванов. През 1909 г. се провежда V музикален конгрес на който се приема Устав на Българския музикален съюз.
През периода на Балканската ,Междусъюзническата и Първата световна война организационната работа запада поради съществуващите недоимък, жертви итърсене на нова насока за препитание и за организиране на държавата.
Оживление в творческият живот се наблюдава през 1921 г. когато, се учредява Български Професионален Музикален Съюз с около 1000 членове и председател К .Елмазов. Същата година музикалното училище в София става ДЪРЖАВНА МУЗИКАЛНА АКАДЕМИЯ (с два отдела – висш и среден), а на 11 април 1922 г. се провежда І конгрес на СЪЮЗА НА ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ МУЗИКАНТИ В БЪЛГАРИЯ.